Крие ли рискове хъркането

Отдавна се смята, че хъркането може да е симптом на т. нар. сънна апинея (нарушаване дишането по време на съня). Към очевидните опасности от това заболяване, специалистите по медицина и учени добавят риска от развиване на пневмония. Според тях, колкото по-изразена е апинеята, толкова рискът става по-висок.

Според д-р Винсънт И-Фонг Су и д-р Куан Та Чу от полумологично отделение на болница в Тайван, сънната апинея е независим фактор, който провокира появата на пневмония.

Резултатите, които двамата доктори поучили показват правопропорционална зависимост между тежестта на апинеята и риска от заболяването на белите дробове.

Нарушенията на съня водят до блокиране на горните дихателни пътища, прекратявайки временно достъпа на кислород по време на сън. Според учените това увеличава риска от аспирация или преминаването на съдържимото в гърлото към белите дробове. Тъкмо това учените посочват като причина за повишаване на вероятността от развитие на пневмония.

Резултатите продължили цели 11 години. В тях взели участие 34 100 пациента, от които 7 хил. страдали от сънна апинея, а останалите 27 хил. не. В експеримента, учените стигнали до извода, че 9% от участниците с апинея  развиват пневмония, докато в другата група те са едва 8%. Наред с това станало ясно, че развилите пневмония са все хора на възраст с множество други заболявания – на сърцето, нарушения в паметта или захарен диабет.

Всички тези данни са любопитни, но все още не е доказана пряката причинно-следствена връзка между апинеята и пневмонията. Изследването е само едно от многото доказателства в изследванията на хъркането. Всички те показват, че хъркането е сериозно заболяване , което не бива да се подценява.

Всеки, който страда от хъркане може да се обърне и към личния си лекар, за да получи оптимални съвети и програма за лечение.

Мода от няколко ката дрехи

В големите студове най-малко усилие отнема пренебрегването на елегантността в името на топлинката и комфорта на тялото. Именно тогава заговаряме за мода с няколко ката дрехи.

Или казано по друг начин идва момент в годината, когато се „навличаме“ повече от обичайното. Заприличвайки на ескимоси, много от нас забравят за стилната и добре изглеждаща визия, която могат да имат дори в топове плат.

Модните дизайнери дават някои съвети за това как да се обличаме по начин, който едновременно да е практичен, топъл и стилен. Ето и някои насоки в модното напластяване с дрехи:

Ключът в това да не изглеждате прекалено навлечени с дрехи на няколко ката е като подберете правилните и ги поставите в определен ред. Препоръчително е да започнете с най-тънката дреха, например копринена риза с дълъг ръкав и да преминете към кашмирения пуловер. Трябва да направите тоалета си така, че винаги да може да свалите един пласт, ако се налага и ви стане много топло.

Експериментирайте с неочаквани комбинации, като фино поло, облечено под карирана риза. Важно условие тук е дрехите да не са прекалено широки или дебели. Цветовете също имат значение, няма да сгрешите, ако заложите на неутрални цветове, тъмносиньо и тъмночервено.

Балансът в тоалета е от огромно значение. Ако решите да облечете някой любим пуловер, то поставете отдолу риза или поло с дълъг ръкав, а панталона или джинсите, нека да са тесни, тъмни или прави (пола, панталон).

С колан може да придадете повече дизайнерско излъчване на тоалета. Експериментирайте с различни модели колани. Колан може да поставите върху пуловер, блузон, ризи, рокли, туники, сака, връхни дрехи. Тук няма ограничения, а само съчетаване с телосложение и останалия тоалет.

Идеални за създаване усещане за мода на няколко ката са плетените рокли. Изберете фини изчистени кройки над коляното, които да носите с плътен чорапогащник или клин, тесни джинси, сака, жилетки.

Отстраняване на петна от животински произход и миризми по меките настилки в дома

За да се грижим за дома, мебелите, килим, матрак и всичко останало са нужни понякога не само достатъчно средства, но и познания. Има редица бабини рецепти, съществували още едно време, с чиято помощ наши прародители са се борили с упоритите петна в домовете и са връщали доброто ухание, на пук на всякакви неприятни миризми.

Не ви съветваме да опитвате цяло и нещяло в своя дом. Нито пропагандираме това и това е по-добро от онова. Целта на тази статия е да даде нужните полезни съвети, а всеки сам да реши кое е най-удачно за собствения му дом.

За да отстраните петна с животински произход от различните меки настилки, дамаска, тапицерии не винаги помагат препаратите. Методите са два – или викате фирма да почисти изцапания килим, матрак, диван и т.н. от упоритите петна, или опитвате по съвети от приятели патили с цялата работа.

Петна от кръв, мазнина, мастило, трева, урина от котка, кетчуп, кафе са сред най-големите врагове на чистотата и добрия вид върху материите. Най-правилно е веднага да се предприемат мерки по почистване и отстраняване на петното, защото когато остане във времето, то крие опасност да е за винаги.

По сходен начин стои въпроса с миризмите. Дали става дума за миризма пропита от цигарен дим в канапето, матрака на спалнята, килима или завесите, то аромата е непоносим и трябва да се борим с него. Наред с неприятните ухания, напластяването на никотина провокира полепването на прах в още по-големи количества. Всичко това изисква професионално отношение и качествено обслужване.

На следващо място ще поставим въпроса с миризмите пропили мебелите от урината на домашния любимец. Те са едни от най-непоносимите и не бива да се оставяме да ни погнусяват. Дори да сте опитали всякакви техник, то помощта от фирма по почистване може да се окаже вярното решение.

Като цяло всички изброени петна и миризми са сред най-големите ни врагове за комфорта в дома, но това не трябва да ни отчайва, а да провокира опитите за безпогрешното им отстраняване.

Вредители на тиквените култури

Сред вредителите на тиквените култури често се среща листната въшка, голи охлюви, молци, белокрила пеперуда, попово прасе, кърлеж и други.

Листната въшка силно поразява краставиците, тиквички, дини, патладжан и други растения. Съществуват много видове въшки, но често се среща листната въшка (черната). Тези смучещи насекоми, са много малки, не повече от 1,5-2мм. През зимата възрастните насекоми и личинки се намират в основата на овчарската торбичка, дивата ряпа, синап и др. През пролетта тя се храни с тези растения.  Размножаването на въшката започва през пролетта при температура около 12 градуса. След това тя се пренася на тиквените култури. Предимно колониите на въшките се разполагат на ниско по листата. В периода на нейното масово размножаване листата, а дори и стеблата, цветовете и завръза биват буквално облепени от въшки. Листата се свиват, цветовете и листата опадат, растенията растат зле. Урожая не само се понижава, а дори може и изобщо да го няма и накрая растенията умират. Особено бурно се размножа въшката, когато има влажно и умерено топло време.

Мерки, борба и профилактика

Отстранете остатъците и унищожете плевелите в областта на отглеждането на тиквените култури. Есента веднага след събиране на урожая трябва да се прекопае почвата. Важно е да не допуснете появяването на въшки, за това постоянно преглеждайте растенията – с тези вредители да се борите, е трудно. Първите се появили насекоми може да измият във вода  – това е проверен способ.

При незначително количество въшките могат да се напудрят с пресята пепел през марля или смес от цигарена пепел в съотношение 1:1. Преди пудренето трябва да полеете или опресните растенията само с вода, тогава пепелта по-добре ще прилепне към листата. Старайте се да обработвате щателно ниската част на листата и почвата около растенията, където ще падат вредителите. Двадесет минути  след обработката почвата трябва да се разрови, като преди това се унищожават падналите насекоми. Щателно огледайте обработените растения отново. Ако единични екземпляри са останали на листата, повторете обработката след 3-5 дена (не повече).

Можете да поръсите с пепел растителен екстракт (луга). Затова към 200 г. дървесна пепел добавете 50 г. настърган сапун, за по-добро прилепване, процедете настройката и долейте 10л вода. Опръсквайте, когато е топло, но вечерта, на ниско и на върха, старайте се да овлажните ниските части на листата. Обработката повторете при необходимост. Добър резултат ще даде опръсканите растения, като на (1 кг малко нарязана свежа трева се залива в кофа с вода и се оставя  5-7 часа на слънце), процедете и опръскайте тиквените култури (едновременно с тях обработете сливите и къпините).

Събаряне на сгради и демонтаж на конструкции

Началната работа на демонтажа се явяват покривните покрития. Технологичният процес включва разрез на многослойните покривни рулони на отделни парчета, след което се натоварват в контейнери и се преместват в бункери или се извозват със самосвали. Сортировката на материала от покривното покритие и изолацията се транспортират за последващо рециклиране. Следващия етап се явява демонтажа на конструктивните покривни елементи — парапетен и покривен плит. Техния демонтаж се осъществява чрез пробиване на отверстия с помощта на кернообразователи за последващо поставяне на разпорни анкери и други крепежни елементи. При това заваръчните съединения на детайлите се разрязват с механични средства или газозаваръчни способи.

Демонтажа на покривния плит открива достъп към възловите съединения на стенните и вътрешни носещи прегради. За тяхното освобождаване се прилага временно укрепване на демонтираните конструкции отвън и отвътре на стените с използване на инвентарни подкоси и скоби. Укрепването на подкосите се осъществява също с използването на разпорни анкери.

Най-рационален се явява демонтажа по клетки на жилищни кооперации: отначало се освобождава външния панел от връзките на вътрешните стени и се извършва разглобката. В качество на укрепващо средство се използва траверса, осигуряваща захвата на панелите на междинната част. След нейният наклон по външната страна под ъгъл 15~20* се достига разрушаване на силите на сцепление в хоризонталният шев, след което се премества в свободно помещение, с готовност към мястото за складиране.

Използването на захватните устройства във вид на гъвкави кабели помагат за осъществяване на демонтажа на вътрешните стенни панели.

При демонтажа трябва да бъде осигурена надеждността и устойчивостта на отделните елементи и части на зданието от въздействие на собствената маса и временните (снегови, ветрови и др.) натоварвания, което се постига чрез съблюдаване на последователността на демонтажа.

При демонтажа трябва да се предвиди възможността за повторно използване на демонтираните елементи и да се складират на такива позиции така, че да се осигури удобна подготовка към последващ монтаж.

Разрушаването на фундамента (сборни, монолитни и др.) трябва да се извършват от такива бригади или звена, които използват същите механизми и при демонтажа на надземната част на сградата.

Най-разпространеният начин за разрушаване на фундаменти е, чрез помощта на хидравлични инструменти. За това се използват хидро чукове и къртачи, които са способни да създадат огромен натиск на ограничена площ, което води към раздробяване дори на най-якостните материали. За разрязване на армиращите елементи на стоманобетонни фундаменти се използват хидравлични ножици, което значително облекчава ръчното разрушаване на тези фрагменти, да не говорим, че почти е невъзможно тяхното разрушаване с механични способи.

Естествено, демонтажа на фундамента няма да мине и без значителен ръчен труд. При това с най-популярните инструменти, използвани от работниците се, явяват устройствата с елмазно рязане. Те позволяват да се изпълнят много точно демонтажните работи, които са недостъпни за много габаритна техника. Освен това съществуват и специални стенорезни машини, които при необходимост могат да се справят и с фундаменти с големи размери. Избора на средствата при демонтажа се извършват в зависимост от конкретните условия на работа. По-рядката технология на разрушаване на фундаменти се явява пробивно-взривните работи или пробиването с използването на специални смеси, поставяйки ги в неговата основа чрез направа на отверстия. При демонтажа на фундаменти чрез подобни способи се налагат ограничени изисквания към безопасността на работа. Прилагането на взривни работи в пределите на града е много ограничено, защото се налага точен разчет на липса на съседни сгради и съоръжения.

Участъците, на които се разрушават съоръжения и се демонтират комуникации, подлежи на постоянен съответен надзорен контрол. Той трябва да отговаря с изискванията на «Благоустройството на територията»: всички съоръжения, които са планирани за събаряне трябва да бъдат изнесени, а траншеите да бъдат засипани и трамбовани, като бъде организирана система за извозване, а растителният грунт трябва да бъде събран и укрепен. При завършване и издаване на обекта трябва да бъдат изпълнени всички цикли на планираните демонтажни и земни работи.